Библиотека
БИБЛИОТЕКА
ПРИКАЗКИ
Царят и неговият сън
Един източен цар имал заплашителен сън. Той сънувал, че му падат всички зъби един след друг. Обезпокоен, повикал своя гадател. Той изслушал внимателно съня и се обърнал към царя: “Трябва да ти съобщя тъжна вест. Така, както губиш на сън зъбите си един след друг, така ще загубиш всичките си подчинени.” Тълкуването на гадателя ядосало много царя. Той заповядал гадателят да бъде хвърлен в тъмница. Тогава накарал да повикат друг гадател. Той изслушал съня и казал: “Аз съм щастлив да ти съобщя една приятна вест. Ти ще станеш по-стар от всички свои приближени. Ти ще ги надживееш.” Царят се зарадвал и го възнаградил богато. Царедворците били много учудени. “Ти не каза нищо по-различно от твоя беден предшестваник . Защо тогава той беше наказан, а ти – щедро възнаграден?” – попитали те. Гадателят отговорил: “Ние двамата еднакво възприехме съня, но важно е не само какво ще кажеш, но и как ще го кажеш.”
Ориенталска История
Ризата на щастливия човек
Един халиф лежал смъртноболен в своята копринена постеля, заобиколен от хекимите, лекарите на неговата страна. Те били единодушни, че само едно нещо може да излекува и спаси халифа: да се постави под главата му ризата на един щастлив човек. Пратеници се пръснали на всички посоки да търсят по всички градове, села и колиби щастлив човек. Но всеки, когото попитали за щастието му, имал само тревоги и грижи. След като вече били загубили надежда, пратениците срещнали един овчар, който, докато пасял стадото си, пеел и се смеел. Възможно ли е да е щастлив? “Не мога да си представя човек, по-щастлив от мен”, отговорил овчарят, смеейки се. “Тогава дай ни ризата си!” – извикали пратениците. “Нямам” – рекъл овчарят. Незадоволителната вест, че единственият щастлив човек, когото срещнали пратениците, нямал риза, накарала халифа да се замисли. Три дни и три нощи не допуснал никого до себе си. На четвъртия ден той наредил да раздадат на народа копринените завивки и скъпоценните му камъни и, както разказва легендата, от този момент той оздравял и станал щастлив.
От “Търговецът и папагалът”, Варна, 1993
Любопитните и слонът
Довели един слон за изложба, но тъй като било нощ, го оставили в едно тъмно помещение. Хората прииждали на тълпи, а тъмнината не им позволявала да видят слона. Затова посетителите се опитвали да разберат как изтлежда той, като го опипвали с ръце. И понеже слонът бил огромен, всеки успял да пипне само част от него и се опитал да го опише според усещането си. Един от посетителите, който хванал единия крак на слона, обяснил, че слонът е като дебел стълб. Втори, който докоснал бивните, описал слона като остър предмет. Трети, който хванал ухото, смятал, че слонът наподобява ветрило. Четвърти погалил слона по гърба и заявил, че е равен и гладък като кушетка.
От “Търговецът и папагалът”, Варна, 1993
На 
