site_header1.jpg

Консултиране и терапия на възрастни

Консултиране и терапия при психосоматични състояния

  • Консултиране и терапия при депресивни състояния
  • Консултиране и терапия при тревожност и при страхове
  • Консултиране и терапия при стрес / дистрес

Психосоматиката представлява връзката между соматичните болести и психичните процеси. Днес се счита, че почти всички болести имат психосоматичен характер, т.е. емоциите, преживяванията, конфликтите и техните психологични проявления дават отражение върху телесните симптоми.

От специалиста се изисква да разбере проблемите да диагностицира симпоматиката и най-вече да намери път към разрешаването й. При анализа на оплакванията се отчитат следните параметри:

  • Субективните прояви на болестта, които безпокоят пациента
  • Проявите на болестта, които в момента отсъстват, но често или рядко се появяват в продължение на дни, седмици или месеци
  • Симптомите на заболяването, проявяващи се само в отговор на външни фактори.

За типични психосоматични заболявания се считат:

  • Гастро-ентерологичните оплаквания – гастрит, колит, язва
  • Депресивните оплаквания – отпадналост, изтощтение, потиснатост, умора при събуждане, колебания в настроението
  • Сърдечно – съдови оплаквания – болки в гърдите, пристъпи на задушаване, сърцебиене, весоко кръвно
  • Периферни оплаквания – замайване, виене на свят, тремор на ръцете, обилно изпотяване, горещи вълни
  • Невротични оплаквания – стягане в гърлото, нервни тикове, сърбеж на тялото, разсеяност, говорни смущения
  • Кожни заболявания и алергии
  • Дихателни нарушения – бронхиална асма и невротичен дихателен синдром
  • Хранителни нарушения и зависимости – анорексия, затлъстяване, орторексия, булимия, алкохолизъм
  • Сексуални нарушения

Ролята на терапевта:

Терапевтът не е съветник, а посредник, който дава другата гледна точка към симптомите и конфликтите. Не толкова събитията, които ни се случват, а отношението ни към тях като преживяване, са решаващи за развитието на психосоматичните заболявания. Симптомите са видимият израз на конфликтните процеси вътре в нас и целта му е да ни подскаже, че нещо не е наред. Той е физически носител на информация, че сме пренебрегнали някаква своя потребност. Терапевтът разисква с клиента психологическото значение и функция на симптомите. Целта е да се научим да разбираме и осъзнаваме болестната картина и начините, по които се справяме. В терапията са важни способностите, които всеки човек притежава и които са важни за разрешаването на конфликтите или за излекуването от болестите.